Изложбата в чест на 130-годишнината на бащата на българската графика нашепва неочаквани истории в РИМ – София
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
На 12 юли 1937-ма, близо месец след рождението си, Негово Царско височество престолонаследникът Симеон княз Търновски получава необичаен подарък за бебе, скрит в ковчеже от орехово дърво. Дарът е от д-р Николай П. Николаев, по онова време министър на просвещението, и неговата съпруга Ана Мария. В правоъгълната кутия лежат скиптър и кълбо – инсигниите на царската власт, които по стечение на обстоятелствата никога няма да бъдат използвани по предназначение, а ще се озоват в Музея за история на София. В момента владетелските знаци, получени от едномесечното пеленаче, са само любопитен детайл от важно културно събитие – изложбата „Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател”, открита неотдавна в РИМ – София и реализирана в партньорство с Държавната агенция „Архиви“ и Историческия музей – Самоков.
Царските атрибути попадат в експозицията заради факта, че сребърните апликации с дарствения надпис върху кутията, а вероятно и дизайнът на инсигниите, са дело тъкмо на Васил Захариев.
Кой е този човек, който приживе е незаобиколима фигура и в художествения, и в обществения живот, а днес, за съжаление, е почти непознат, извън тесните професионални кръгове? Каква е личната му и творческа съдба? Изложбата с куратор Десислава Първанова в значителна степен дава отговори на тези въпроси. Проф. Васил Захариев е не само художник, баща на БГ-графиката, преподавател и изследовател. Многобройните експонати, сред които има и значки на туристически дружества и отличия, разкриват и многостранните му интереси, далеч от ателието.
Има дори почетен знак
„заслужил деятел на българската метеорология”!
„Бил е активен член на туристически дружества, изявен планинар, скиор, интересувал се е и от алпинизъм и е публикувал дори и на такава тематика. В личния му архив срещнах много снимки по планините”, уточнява куратор Първанова.
Хрониките от Ателието на Васил Захариев разказват все вълнуващи истории – най-ранната е от детството – по майчина линия художникът е наследник на прочутия род самоковски зографи Попрадойкови. От същата фамилия е и първият учител на Васил Захариев, а родният Самоков ще стане извор не само на вдъхновение, но и ще даде посока на научните му търсения. През 1957 г. проф. Захариев публикува основополагащия си труд „Захарий Христович Зограф: Художник-възрожденец”, а в една от витрините на експозицията е изложен ръкописният оригинал на родословното дърво на зографа, съставено от Васил Захариев. Сред документите са тетрадки и бележки на професора за стенописите в Рилския манастир, за самоковските иконописци и живописци, за българските манастири в Света гора, както и лични вещи.
Безспорен акцент в експозицията е гипсовият портрет на Васил Захариев, изваян от Иван Лазаров през 1925 г. Майсторът на графичното и декоративното изкуство и големият скулптор са приятели през целия си живот. По времето, когато Васил позира на Иван, двамата вече са завършени художници, вкусили признанието и разцвета. Захариев е на трийсет, а Лазаров – на трийсет и шест. В следващата декада ще преподават ателие до ателие в Художествената академия, ще се сменят един друг и като ректори.
Сред сюжетите, които нашепват Хрониките от ателието на проф. Захариев, е връзката му с Двореца. На 29 септември 1921 г. цар Борис III го удостоява с кавалерски кръст с корона „В знак на нашето особенно благоволение, наградяваме…”, както е отбелязано в грамотата за гражданска заслуга, скрепена с печат. Тринайсет години по-късно с царски указ от 23 август 1934-а пък е повишен от извънреден в редовен професор в Държавната художествена академия. През 1929, 1938 и 1942 г. Васил Захариев и Александър Божинов, тачен като баща на българската карикатура, работят заедно върху проектите за банкноти с лика на царя. А фотография от 15 април 1943 г., собственост на ДА „Архиви”, е запечатала проф. Захариев до царица Йоанна при гостуването на височайшата особа на първокурсници в Академията. В сбирката на РИМ – София е и проект, рисуван от Васил Захариев с темперни бои и гваш за каталога на придворния коафьор Ал. Хр. Николов, както и проект за емблемата на задруга „Ръжен хляб“, в която самият той е участвал.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. обаче нещата се променят. На 17 януари 1945 година с указ №72 регентите освобождават Васил Захариев от длъжност „професор”. Със смразяваща категоричност в документа е отбелязано: „съгласно член 2, буква „в” от Наредбата-закон за прочистване на учителския и преподавателски персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в университета и висшите училища и академии…”. Указът е регентски само на хартия, действителността е друга – вече управлява правителството на Отечествения фронт, премиер е Кимон Георгиев и разчистването на фигурите, близки до стария режим, вече е в ход. Само две седмици след този указ тримата регенти ще бъдат разстреляни заедно с 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници по обвинение, че са тласнали България на страната на нацистка Германия през Втората световна война.
Проф. Васил Захариев оцелява, но повече не е допуснат да преподава. Посвещава се на изследанията си на българското възрожденско изкуство, а от 1959 г. работи в Института за изобразителни изкуства при БАН. Напуска този свят на 29 ноември 1971-а на 76 години.
