„Мая, гладен съм… Маая, гладен съм! Ма-я! Гладен съм!” – с тези реплики, повтаряни в различни нюанси – от съобщителен, през примирителен до почти заповеден тон, Теди Москов сложи край на шоуто си миналата вечер в книжен център „Гринуич”. Премиерата на биографията му „Теди Москов – някои могат, други – не”, написана от Димитър Стайков, се превърна в истинско представление с елементи на моноспектакъл. Човекът, благодарение на когото през изминалите десетилетия засия звездата на поне дузина актьори, този път забавляваше публиката със собствени изпълнения.

От историята за пътуването на Толбухинския театър до Италия в далечната 1986-а спокойно може да излезе цял спектакъл. Между две глътки уиски Теди Москов разказваше истории, разиграваше ситуации и дори подхвана началото на народната песен „Сладуно, моме”, но бързо се спря – вероятно защото сред публиката бяха професионалните музиканти Дони и Антони Дончев…

През цялото време се шегуваше с биографа си, когото нарече свой „бейбисийтър”, а жанра на собствения си живот определи като гротеска. Имаше и време зараздаване на автографи.

Но тъй като изкуство на празен стомах не върви, на финала Теди напомни на жена си, че е време за нещо повече от духовна храна.