Как художничката събра света на Хундертвасер в 1 кв. метър

Светът на гения Хундертвасер, побран върху един квадратен метър!В изкуството всичко е възможно и доказателството виси на една стена в странджанското
селце Резово. Там, където реалността очертава граница между две държави, фантазията на художничката ДонаАтанасова надскача светове и пътува между вселени.
Стъклописът ѝ „Спомен за Виена“ е роден от срещата със съзиданията на ексцентрика в австрийската столица.
„Преди години бях там на екскурзия с приятели. Посетихме Дома Хундертвасер. Останах поразена!
После отидохме в ресторант и докато другите хапваха и говореха, аз си

скицирах впечатленията на една салфетка.

Когато се прибрах в България, нарисувах тази картина“, разказва Атанасова.
Преди две години тя показва бликащия отжизненост и щедрост към
света стъклопис в самостоятелна изложба в Бургас. Тогава повечето от творбите ѝ са откупени, мнозина са кандидатите и за „Спомен от Виена“. Художничката обаче не се разделя с абстракцията, която е достойна за всяка престижна колекция. Вмомента творбата езакачена срещу стълбището на къщата ѝ в
Резово, която сама по себе си също е достойна за описание. Мислена е
като семеен хотел, но изкуството под покрива й взема превес. Отвежда
към необятни пространства, независимо дали са Париж, Космоса, морското царство или разговор между души от два различни свята, каквато е картината „Спомен за майка ми“. И тя е рисувана върху стъкло, и в нея Донка портретува душата си.
Огледало на вътрешния ѝ свят е и „Париж – мечтата ми“, където художничката е видяла себе си като… съдран чувал.

Атанасова е способна да превърне в картина всичко,

независимо от материала, с който разполага. Рисува в пространството не само с четка и бои, но и с камъни, цветя, парчета плат, изсъхнали клони.

Бугенвилиите в двора ѝ сякаш са излезли от платното на импресионист, на инсталациите ѝ от съчки може да завиди всеки постмодернист.

Пътят ѝ в изкуството е постоянен, но нелесен. Рисува от ученическите
си години, смята да кандидатства в Художествената академия, посещава курсове, но не успява да влезе.
Вместо в ателие се озовава в химическа лаборатория като студентка в
специалност „Нефт и газ“ на Висшия химико-технологичен институт в Бургас. Завършва и постъпва в „Нефтохим“, където работи 27 години. През това време
минава през различни жанрове в изкуството – рисува и пейзажи, и натюрморти и портрети на всичките си близки хора.
След като сваля бялата престилка на ръководител в лаборатория за
производството на синтетични влакна, се оставя изцяло на живописта.

Зимата е нейният сезон като художник

Тогава в Резово остават само 25-те му постоянни жители и единствено шумът на прилива нарушава иначе всепоглъщащататишина.
Дона не излиза с дни – надвесена над огромната маса в кухнята рисува ли, рисува. Маслени платна, акварели, стъклописи, колажи – каквото я предизвика на момента.
Докато дойдат пролетта и лятото се натрупват произведения, достатъчни за нова изложба. Срещата с тях докосва в душата – независимо дали е престижна градска галерия или в малката домашна галерия под стряхата на Донка Атанасова.