Добре е човек да си сверява часовника, но не с тези, които се продават в Илиянци за пет лева

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/ МОНИТОР, 12 юли 2014 г.

–      Г-жо Ангелакова, тази година ставате на 70. Ще правите ли юбилейно тържество?

–       Спектакъл от типа„Христина Ангелакова на 70” няма да има – какво го интересува българският народ, който трябва да преодолее толкова проблеми, че имам рожден ден. Идеята ми беше да покажа хората от моя творчески път. Представях си като реминисценция какво е минало през живота ми на сцената и извън нея. Мисля, че няма да се получи, защото хората, които бяха предложили да се заемат с реализацията, се затрудниха финансово. Не съм се отказала съвсем, но ще видим. Така или иначе седемдесетте години си остават лично мои и ако съм успяла да се впиша в оперната ни история – добре. Иначе си оставам човек с интересен живот и много спомени.

– Годишнините повод ли са за равносметка?

– Да, особено 70. Мисля, че има какво още да дам. Ако два или три дни не правя нищо, се изнервям, нападат ме съмнения от типа „За какво съм аз сега? Как така?” Може би се опитвам да надмогна възрастта с активна дейност и реализации на мои идеи. Основната ми задача сега е реализацията на фестивала „Моцартови празници” в Правец през август. Най-голямата награда за мен и екипа ще е да кажат „Е този път беше по-хубав от миналата година”. Подобно събитие изисква много единомислещи хора, които да помогнат финансово за реализацията. Налага се човек да използва собствения авторитет, за да осигури музиканти и добри певци,защото не всички са на разположение. Разчитаме основно на частни спонсори и на общината в Правец.

– Министерството на културата отпусна ли средства?

–       То помага със символична сума спрямо бюджета на фестивала. Не съм от тези, които смятат, че държавата трябва да дава много и на всички, но е добре в комисиите, които определят какви средства ще се отпускат, да влизат качествени хора с ясни критерии. Преценката кой да вземе парите да не става по приятелска линия, а да се види кой участва,каква е програмата на фестивала и какво се цели. Това е моята препоръка .Разбира се, основното финансиране трябва да е с частни дарения и в това ни помогна „Терра тур сервиз”. Частният дарител е готов да дава пари, но когато види, че нещата се правят сериозно, а не просто – за да се усвоят едни пари ида стане нещо като рекламна петдневка. В този смисъл „Моцартовите празници” са фестивал, който се утвърди и набра авторитет.

–      В афиша на фестивала е музикално-театралният спектакъл„Моцарт и Салиери” с участието на Калин Врачански и Асен Блатечки . Не крие ли капани тази тенденция – да се привлича оперна публика със звезди от сериалите?

–       Вижте, даже и в един чисто оперен спектакъл се търсят певци с визия. Не е тайна, че красивитеи зпълнители привличат публика. Разбира се, най-важно е да могат да пеят! Никога не съм слагала на първо място визията, а после другото. Слава Богу, има достатъчно певци и певци, които имат и глас, и визия.

–      Блатечки и Врачански ще пеят ли?

–       Имат музикални задачи и репетират много сериозно. Врачански има повече пеене, защото играе Моцарт, а Блатечки ще е Салиери. Тежестта по пеенето обаче си е на Диана Василева, Мариана Пановаи Симона Кодева. Те са млади певици с утвърден професионален авторитет.

–      Постановчик е Бина Харалампиева, която е театрален режисьор. Защо избрахте нея, а не оперен режисьор?

–        Преди години тя беше направила много добра, според мен, постановка на „Дон Жуан” в Софийската опера, която получи различни оценки. Не знам защо, но все още опероманът у нас не приема много-много театрал да прави оперна режисура. А по света не е така! В най-хубавите ми творчески години в Ла Скала „Норма” я направи Мауро Болонини! После, в една друга постановка в Палермо, сме работили с Кшищов Зануси! Сега в „Моцарт и Салиери”сигурно можем да бъдем „обвинени”, че сме търсили  две много популярни имена във водещите образи, но първо и Врачански, и Блатечки са много сериозни актьори и са се доказали в театъра. За тях също е предизвикателство.

-Извън организацията на музикални събития продължавате заниманията си с млади певци. Какво е нивото?

– Малко са подготвените певци, които биха могли да претендират да влязат в театъра веднага след като завършат Музикалната академия.  90 на сто от тях са на ниво няколко арии. Нос няколко арии не се ходи никъде, конкуренцията сега е много по-голяма! Иначе с професия като нашата човек може да си търси работа по целия свят. Вярно е, че понякога е въпрос на пари – дали ще може да си купи билет, за да отиде на прослушване, но и това се урежда, стига да е подготвен. Подготвен ли е – ще го вземат. Всеки импресарио, когато види талантлив млад човек, го взема. Той му струва много по малко, защото няма претенции за хонорари от хиляди евро.

– Склонни ли са да инвестират младите хора в себе си?

–       Да. Но като цяло повече са тези, които искат да инвестират в учене, а нямат финансова възможност.Затова е важно стипендиите да отиват при най-гласовитите. Сега на Моцартовия фестивал Бруна Балиони ще води майсторски клас. Голямо име в света на операта! Надявам се нашите млади певци да се възползват от този шанс. В чужбина и таксата е по-висока, и хотелите. Хубаво е младите да контактуват с нея, да видят изискванията. Преподавайки, аз виждам, че не винаги има достатъчно високи критерии. А е добре човек да си сверява часовника, но не с тези, които се продават в Илиянци за пет лева. Те пак вършат работа, но не са на нивото и качествата на луксозния продукт.

– Вие защо не преподавате в Консерваторията?

– Преподавах, преди да стана директор на Софийската опера (2001-2004). Когато бях на този пост опитах една година да съчетавам ангажиментите, но не се получаваше и не исках да ощетявам студентите. Отказах се. Когато свърших с директорския си пост, исках да се върна в Академията, но не ме взеха. Не  страдах много, защото се занимавам с няколко души. Ангажирана съм и с организацията на някое и друго събитие музикално събитие и не съм седнала като пенсионерка крак връз крак с приятелки из квартала.

–      Голямо събитие в културния живот на София това лято беше операта на площада „Борис Годунов”. Бяхте ли в публиката пред храма „Св.Александър Невски”?

–       Не. Предстои ми операция на коляното и съм трудно подвижна.  Не мога да се обадя в Операта и да кажа „Помогнете ми да не се катеря по трибуните”.

Иначе ходя на опера, изгледала съм почти всичко – и Вагнер, и новите постановки, гостуването на Старозагорската опера. Бях и на гостуването на Русенската опера в НДК – за мен техният спектакъл „Хофманови разкази” е сред най-модерно направените постановки в България за последните няколко години.Като прочит, като визия, имах чувството, че гледам спектакъл на световен театър.

В цяла България в момента се правят летни фестивали, за които си заслужава да се говори. Трябва да се свали шапка на нашите музиканти! Даже две шапки!Русе, Варна, Бургас, Пловдив – са места, на които се случват оперни събития и то на добро ниво.

За „Борис Годунов” не мога да си кажа мнението, но ми направи впечатление,че не чух професионална оценка на музикален критик. Не може  в медийното пространство да говорим колко килограма пирони са отишли за сглобяването на сцената, че имало отрязани брезички. Елементаризират се нещата, а става дума за събитие! Целият колектив на Софийската опера е положил огромно усилие – от сценичния работник и ателиетата до най-големия артист! От толкова публикации, аз така и не разбрах кой е сценографът, кой е направил костюмите!

–      Всички обаче научиха името на тенора Даниел Острецов, който падна в оркестрината…

–       Това е обидно. Острецов изпя много неща по време на сезона, но кой му обърна внимание? Сякаш сме в някаква дълбока провинция и само една личност прави нещата. Така, както в страната Бойко Борисов се явява като спасителят в ръжта, в оперната режисура излиза, че е само Карталов. Подобни неща са характерни за по-изостаналата част от Южна Америка.

Мъчно ми е, че голяма част от българите остават без желание да са широко информирани. Все са тясно информирани. Може ли в XXI век да има викове „Долу!” и на червени бабички да играем. Все тясно партийно се боричкат нашите политици, а това дава отражение навсякъде.

Аз едва ли не се радвам на новината, че профсъюзи и бизнес са се обединилии са поставили ултиматум на правителството да работи. Смятам, че това е много добра стъпка, а не само „влез-излез”. Моето мнение не е нито меродавно, нито компетентно – казвам го като участник в обществения живот, каквито сме всички ние.

–      Има ли политици, на които вярвате?

–       Не се и опитвам да ги търся. Толкова дълъг и тягостен стана този т. нар. Преход. Имам чувството, че тази дума си я носим за извинение. Толкова ли пък некадърни са политиците и държавниците ни? Възможно ли е такова противоречие – като излязат в чужбина нашите музиканти се доказват толкова добре, учениците печелят олимпиади! Имаме сиво вещество, което излъчва тези хора, а в същото време може ли от него да не излязат и лидерите, които да ни изведат на отсрещния бряг. По-добрия бряг.

–  Как си обяснявате този парадокс?

–       Сигурно и в нас има вина,не само в политиците. Като маса ние все гледаме или някой да не ни мине, или ние да минем някого. Ако може непременно да заобиколим закона, а не да изпълним правилата, които са валидни за всички. Може ли половин година пресата да се занимава с това, къде отишъл на плаж един политик? Такива неща са основните теми, а това не е политика. Искам да знам докога политици ще живеят като Крезове с партийни субсидии? Защо държавата трябва да финансира партии? Който си обича партията, да дава пари за нея. По тази тема не виждам да се говори много. Ами здравеопазването, образованието, културата? Драма!

ВИЗИТКА

–       Родена на 29 октомври1944 в Исперих.

–       През 1969 завършва Българската държавна консерватория в класа на проф. Сима Иванова.

–       Специализира в академия„Санта Чечилия” в Рим.

–       Първите й изяви на сценаса в „Ла Скала”.

–       През 1973 година получава Първа награда за мецосопрано в италианския град Тревизо. 2 години по-късно е първа в надпревара в Остенде,Белгия. След първа награда в  конкурса за млади оперни певци в София през 1975 е поканена в състава на Софийската опера.

–       Преподавател в Националната музикална академия от 1985 до 2001. Доцент.

–       В периода 2001 – 2004 година е директор на Софийската опера

–       На два пъти печели наградата Кристална лира.

– Комендаторе на република Италия

– Директор на музикалния фестивал „Моцартови празници” в Правец. Събитието се открива на  13 август с „Дон Жуан”,постановка на Русенската опера. Сред акцентите в програмата е отбелязването на годишнини на Рихард Щраус, Римски-Корсаков, Кристоф Глук, Микеланджело Буонароти.