Публикувано във в. „Монитор“ на 22.10.2005

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

72-годишният Любен Диманов е художник с щастлива съдба. Опитал е вкуса на признанието не само в собствената си страна, но и по света. От 30 години живее и работи във Франция, картините му красят арт салони и колекции в цяла Европа и САЩ. Тези дни той прави реверанс към сънародниците си с две изложби.

Едната е под мотото „Началото“ и до 11 ноември представя 30 от най-ранните му графики в столичния арт салон „Българи“ на бул. „Дондуков“ 73. Диманов ще открие втората си експозиция на 1 ноември в Софийската градска художествена галерия. Освен графики в нея ще покаже живописни платна, рисунки и илюстрации към книги от всичките си творчески периоди.

Има нещо символично във факта, че точно преди да замине за Франция Любен Диманов илюстрира Омировата „Одисея“. Както царя на Итака, и той ще измине дълъг път, за да натрупа преживявания и познание. „Мисля си, че моята одисея е също толкова сполучлива, както тази на Одисей. Накрая той все пак се връща в родния край. През всичките тези години моят път е също постоянно завръщане към България“, казва художникът.

Диманов прекарва в родината си по два-три месеца всяка година и убедено твърди, че нашите художници по нищо не отстъпват на събратята си от Монмартър. „Трябва да сме наясно –

като изкуството на Запада. Ако изведнъж със затворени очи ме пренесат в някоя галерия, аз няма да мога да определя дали е в Париж или в София, нивото е еднакво“, категоричен е известният график.

След три десетилетия в Париж той смята, че Франция не го е променила: „Отидох там съвършено завършен художник. Не съм прекъсвал контакта с България, нито съм преставал да говоря езика. Имах шанса да замина с цялата си фамилия и така пренесох в Париж моята България“.

Пътят на Диманов тръгва от родното градче Кнежа, минава през Художествената академия в София и стига в най-престижните галерии в Европа. Любопитното е, че в началото той не мисли да се занимава с графика. Кандидатства и го приемат специалност „Монументална живопис“ в класа на проф. Георги Богданов. (Оттам тръгват също Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев).

„Естествено, имахме часове и по графика, но тя си беше отделна специалност. През 1959-а, когато е последен курс в Академията, в София се провежда младежки фестивал. „В програмата му имаше републиканска изложба. Аз участвах с една графика и спечелих сребърен медал. Тогавашният ректор за първи път позволи подобно нещо – студент, който завършва една специалност, да запише втора. Така завърших и графика“, връща назад лентата Любен Диманов.

От 1960 г. до 1975-а, когато заминава за Париж, участва във всички общи изложби на СБХ. Печели куп награди за графика, рисунка и илюстрация на книги.

1974-а е паметна за съдбата на художника. Тогава е първото му представяне в чужбина, и то не къде да е, а в парижка галерия. Както може да се очаква, Диманов е очарован от града на светлината. По-важното е, че и Париж е очарован от Диманов, защото българинът веднага получава покана за нова изложба там и поръчка за илюстрации. „Тогава обаче беше по-лесно да отида и да изпълня нещата на място, отколкото от тук“, спомня си той. Людмила Живкова и Светлин Русев съдействат и Диманов заминава за Франция.

„Най-трудно ми беше първите четири месеца. Галеристът ме заведе в една вила, но докато се уреди ателието и техниката, мина време. Чувствах се изолиран, но след като започнах работа нещата се наредиха“, спомня си графикът.

Оттогава той е представял изкуството си в десетки изложби в Осло, Стокхолм, Лондон, Малмьо, Цюрих, Ню Йорк, Париж, Лион. А сред музеите, които притежават картини на Диманов са „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националната галерия в Тбилиси, музеи в Италия, Македония.

БЛИЦ

Художникът: Смятам, че успях

– Приемате ли се за успял, г-н Диманов?

-Определено. Не съм от шумните, но определено да.

– Каква е рецептата срещу звездомания?

– Да си по-често в ателието, отколкото навън. Иска се обич към работата, не към себе си.

– Част от колегите ви се оплакват,че остават неразбрани от публиката. Понякога я обвиняват в провинциален дух, имат ли основания?

– Всичко е относително. За разлика от литературата, в изобразителното изкуство е трудно да се създаде разбираща публика. В училище се изучават произведенията на поетите и писателите, има нагласа към тях. Това го няма в часовете по изобразително изкуство. От друга страна, често и самите художници „имат провинциален дух“, защото са увлечени от общата маса, от общото състояние на нещата. А може би им липсва повече движение. Творците би трябвало да излизат, да пътуват, да се прибират, да усетят други измерения и по този начин да изградят своето израстване.

– Кога художникът губи свободата си?

– Когато престане да вярва в себе си. Нормално е художникът да има съмнения. Би трябвало да ги има, защото ако ги няма, това спира развитието му. Но не бива да губи вярата, че може.

– Как отговаряте на въпроса от картината на Гоген „Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме?“

– Погледнато от географското положение на България, можем да кажем, че сме между Ориента и в Европа. Но всъщност ние сме отдавна вече европейци, така че се движим заедно с Европа.