Моите парченца от пъзела Барселона. Дори и да си загубен по природа, няма как да се загубиш в този град.

ТЕКСТ И СНИМКИ: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

„Мене трима папи са ме галѝли по главата”, обича да се хвали един наш партиен лидер, който беше доста време премиер. Аз досега не съм била министър-председател и никой папа не ме е галил по главата. Обаче имам милувка от ангела на La Rambla и то точно, където ми е била фонтанелата. Получих я по залез в осмия ден на ноемврий, есен 7533-а от Сътворението на света.

Префучавах по най-туристическата улица на Барселона, защото закъснявах за уговорка и изобщо не ми беше да се заглеждам в симпатичните сергийки, павилиончета с цветя и джунджурийки, които това живописно място предлага. Бях „рамблосвала” достатъчно и по изгрев, и след залез, снимала бях часовника и афишите на театър Liceo, паметника на Шилер, вълнообразно надипления тротоар, сградите…

Но подминавах една крилата статуя и… тя мигна. Представете си истукан в бяло и черно, с невидимо лице и криле на кондор, с дълга черна рокля и стои на пиедестал. А аз с шарена риза и стъписана…

В нозете на живото изваяние – шапка, а в шапката – дребни монети. Първо снимах, после пуснах и аз нещо в шапката. Тамън си помислих „снимано-платено” и статуята се размърда! Привика ме с тънък гласец „Към, към (Come, come)”, придружен с по-солиден кралски жест в черна ръкавица. В следващия миг се озовах и аз на пиедестала, но все пак по-ниско. Чак сега видях табелата: „Ангелът на Ла Рамбла. Тагни ме”.

Хорският конвейер беше минал в режим „О, миг, поспри!” и зяпаше в полукръг. Ангелът протегна ръка към небето, устните му се размърдаха беззвучно, от близкото дърво улови нещо невидимо за очите, поръси ме с него и погали главата ми. Май нищо не си пожелах.

След мен се натрупа върволица желаещи. Първо момиченце с дълга опашка получи ангелска благословия, после мъж-шкембелия си поиска целувка, но ангелът не прояви снизхождение и само го поръси с невидимото за очите от дървото.

А аз се изнизах…

Само няколко часа по-рано зяпах ангелите по фасадата „Рождество” на Саграда Фамилия, изумена от нашия гид Жуан. Малко е да се каже, че разказваше, той беше във вихъра на своя моноспектакъл.

– Защо сте застанали по този начин – питаше подред групата, сочейки леко разкрачената ни поза с екскурзоводската си палка, и сам отговаряше: защото така сте по-стабилни. Същото е в природата, а тя е единственият учител на Антони Гауди и той я е пренесъл тук, обясняваше Жуан – вижте тези дървета – стволовете им са като колони, а горе се разклоняват. Ние сме като обърнати дървета и краката ни стоят стабилно като клоните.

Жуан не скри, че днес нямаме особен късмет, защото е облачно и не можем да видим Ла Саграда в целия ѝ вътрешен блясък, когато лъчите преминават цветните витражи и всичко е обляно свише. От друга страна пък било добре, защото посетителите не били чак толкова много и можело да се разгледа по-добре.

Гледах го как преживява разказа си с всеки жест и във всяко изречение и си помислих, че ако мога да бъда толкова сладкодумна, всичките ми ученици ще се влюбят в историята. Не успях да видя фамилията от табелката с името му, но пък в себе си го нарекох Жуан Каталунски – един от екскурзоводите-апостоли, които посвещават в тайнствата „Саграда”. От него знам, че когато бъде завършена последната Кула на Исус, тя ще е най-високата в силуета на „Светото семейство” и в цяла Барселона, но ще е малко по-ниска от близкия хълм Монтжуик” – защото „човешкото творение не бива да надминава Божественото. Така е смятал Гауди”, казва ни каталунецът Жуан.

Вдъхновителка на великия архитект за шедьовъра му Саграда Фамилия е Катедралата на Светия Кръст и света Еулалия в Готическия квартал. Гауди я намирал за съвършена, но ненавиждал тромавите контрафорси. Затова в Саграда Фамилия няма такива елементи, стабилността идва от дърветата-колони.

И друга история научих от Жуан Каталунски, в която Гауди се явява второстепенен герой. Но нея ще разкажа някой друг път.

Сега се мятам на Barcelona Bus Turístic – идеален вариант за разглеждане на града, ако времето ви е оскъдно. Автобусите обикалят целия град по два маршрута – син и червен, и спират на всички забележителности, а ти можеш да слезеш на всяка от спирките и после пак да се качиш и да продължиш в рамките на 24, 48 или повече часа – за колкото си платил. Можеш да купиш билет предварително – от портала www.barcelonaturisme.com, където е събрана цялата туристическа информация за града. Офлайн също е доста удобно – от самия автобус или пък от някоя от десетките инфоточки в града с логото на Turisme de Barcelona – момичетата и момчетата там са естествено любезни и услужливи. Прескачат с лекота от английски на френски, немски или руски – в зависимост от нуждите на туриста. Връчват ти карта със забележителностите и те упътват за всичко – от промяната в спирките, ако в този ден се случи маратон, протест или друго събитие – до бара с най-хубавата сангрия.

Накратко – и да си загубен по природа, няма как да се загубиш в Барселона.

На челните места в личната ми класация с барселонски хубавини е бялата перла на хълма Монтжуик – Музеят за национално каталунско изкуство (MNAC). Приближаваш този дворец като от приказките, слушаш шума на падащата вода, гледаш фонтаните и знаеш, че си благословен. Палатът е построен преди почти сто години за Международното изложение в Барселона през 1929 г. и от 1934-а официално става музей. Сред залите му ти се завива свят – от толкова шедьоври на Ренесанса, барока, модерното изкуство. По стените – стотици произведения с подписите на Ел Греко, Рембранд, Тинторето….и още, и още. В събота след 15.00 часа входът е безплатен – в потоците от младежи има от цял свят, но най-много са испанците. В залите за временни изложби в момента върви „С туш срещу Хитлер” (отзив за нея тук: https://artoteka.bg/armengol-against-hitler/)

В албума с парченца от пъзела Барселона скътвам и две булки. Едната беше японка и се снимаше с мъжа си пред „Саграда Фамилия”, а другата развяваше шлейфа си на площад „Каталуния” и гълъбите заставаха в шпалир.

Отговорът на най-важния въпрос.

Ако тази история ви е допаднала или пък сте харесали снимките, може да ме подкрепите със споделяне в социалните мрежи. Благодаря!