Марио Арменгол бяга от режима на Франко като влиза в Чуждестранния легион. Изпращат го на фронтовете в Африка и Норвегия, след битката при Дюнкерк се спасява в Англия. Там превръща мастилото в оръжие срещу нацизма. Днес, 80 години по-късно, неговите карикатури отново питат – къде свършва хуморът и започва моралът?
ТЕКСТ И СНИМКИ: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Любовницата на Хитлер се е изтегнала до него на канапето и е положила костелива ръка на коляното му. Руса и стройна е, но дали е красива остава загадка, понеже е с противогаз. Фюрерът очевидно не е освободил напрежението – над мустаците му положението е бяс и напрежение. Карикатурата „Идилия” на Марио Арменгол се появява в разгара на войната по директива на Уинстън Чърчил – бой по врага с всички средства. Премиерът, убеден, че пропагандата е оръжие не по-малко силно от авиацията, отделя специално внимание на Министерството на информацията. Задачата е ясна – Хитлер трябва да бъде разобличен с перо и туш и това е първостепенна задача на отдел „Пропаганда”. Именно там е назначен 31-годишният каталунец.
През военните години Арменгол ще нарисува над 2000 карикатури, публикувани в британската и съюзническата преса. Днес Музеят за каталунско изкуство в Барселона (MNAC) показва 150 от тях в изложбата „Туш срещу Хитлер: Марио Арменгол, карикатурист във Втората световна война“, която продължава до 11 януари 2026 г.
Екпозицията поставя и болезнено актуалния въпрос: къде е границата, която карикатуристът може да си позволи в осмиването? Докъде хуморът е оръжие и кога се превръща в морален съд?
Сред първите антифашистки рисунки на каталунеца е един от конниците на Апокалипсиса с изрисувана свастика на гърдите, а „Европейска Голгота” (European Calvary) е сред най-въздействащите. На преден план офицер с чертите на Хитлер сочи заплашително към мъртва жена. Зад нея Христовият кръст се е превърнал в гигантска свастика и на нея е увиснал вързан мъж. „Не сте ли вие християни?”, гласи надписът към рисунката от 25 април 1943 г. Черният туш е и упрек към Европа, която гледа и мълчи след разгрома на Варшавското гето.
Не се знае дали Фюрерът е виждал карикатурите на Арменгол или Гьобелс и останалите в антуража му са ги скрили от него. Налице е обаче велика ирония – някога изкуството отхвърля Шиклгрубер при опита му да влезе във Виенската художествената академия, а сега го побеждава с туш.
Но кой е Марио Арменгол и защо не го познаваме, при положение, че и творчеството му, и биографията му са препълнени от вълнуващи сюжети?
Син на много заможен текстилен предприемач, Арменгол не се блазни от семейния бизнес и държи да бъде художник, независимо от предизвикателствата. От край време е политически ангажиран и в разгара на Гражданската война в Испания симпатизира активно на републиканците. Когато генерал Франко идва на власт през 1939-а, за него става прекалено напечено – името му фигурира в списък с „нежелани” и фашисткият режим започва преследвания.
Почти като в екшън филм Марио Арменгол прекосява Пиренеите и бяга във Франция – оцелява благодарение на уменията си на катерач и защото добре познава планината още от детските си години. Когато минава границата, френските власти го арестуват и пращат в лагер заедно с други бежанци от Испания. Дилемата е или да го върнат обратно в Испания, което е равносилно на смърт, или да влезе във Френския чуждестранен легион. Арменгол избира Легиона. На 23 ноемри 1938 г. се записва във Втори батальон на 13-та Демибригада с номер 1379376. Четири дни по-късно с името Марио Юбер го изпращат в щаба на Легиона в Сиди-Бел-Абес, Алжир. Главата му е обръсната, глади униформата си между две сламени постелки, обувките са с дървени подметки, а бледата му кожа – жестоко нахапана от насекоми. Въпреки това каталунецът полага усилия да се впише сред легионерите.
Пацифист по природа, слабите му военни умения скоро стават очевидни. За щастие капитанът на бригадата разпознава графичния му талант и вместо да кърти камъни и да марширува, му поставя задачи като като картограф. В почивките Арменгол шаржира легионерския живот.
През 1940 г. частта му е изпратена в Шотландия, където заедно с полски и британски войски формира Съюзническия експедиционен корпус. Задачата е да помогне за освобождението на Норвегия като част от неуспешната кампания в Нарвик. Тези преживявания вдъхновятат каталунеца за серия акварелни илюстрации със заглавие „От Вик до Нарвик“ – Вик е село близо до Тераса, градът, където Арменгол израснал. Оригиналите са включени в експозицията в Музея за каталунско изкуство в Барселона.
След неуспеха на съюзниците в норвежката кампания следва касапницата при Дюнкерк. Каталунецът изважда късмет – оцелява при операция „Динамо” и е евакуиран на Острова.
На 20 февруари 1941 г. Марио Арменгол най-сетне получава официално разрешение да остане във Великобритания и намира пристан в Ливърпул сред сплотената баска общност. Веднъж попада в един арт магазин и на развален англйски подхваща разговор със собственика. Понеже споменава, че е художник, човекът му подарява комплект художнически материали, поръчани и платени от друг, но останали невзети.
Заедно с двама приятели Марио живее при местния ресторантьор Франсиско Мадариага и за благодарност рисува панели с декоративни морски ястия и паеля за бара на ресторанта. Проектира и рекламни и меню карти за „Континенталния ресторант“. Освен храната на домакина, художникът харесва и дъщеря му Ролиндз. Връзката им продължава 60 години, макар семейството на Ролиндз да не било във възторг, от избора на дъщеря си.
Междувременно по препоръка на Международната комисия за военни бежанци Арменгол заминава за Лондон, за да постъпи на работа като художник за Министерството на информацията. Наема стаи в Хампстед и започва работа в Латиноамериканския отдел, после го местят в Европейския художествен отдел, ръководен от Едуин Емблтън.
След месомелачките на фронта и бомбардировките над Ливърпул и Лондон карикатуристът е на косъм от психически срив. Оттегля се в едно селце в Нотингамшър, където живее ту във ферма, ту в пъб и се сприятелява в местните. Рисува интензивно и веднъж седмично праща в Лондон по пощата военните си карикатури. В почивките лови риба с децата, които го смятали за дружелюбен шпионин заради чуждия акцент и червената барета на Легиона.
Освен в британския печат, карикатурите на Марио Арменгол излизат и във вестниците на неутрални, съюзнически и окупирани страни.
Експозицията в Музея за национално каталунско изкуство проследява детайлно развитието на стила му – от ранните, по-игриви карикатури в духа на Тин-Тин, до мрачните, психологически натоварени сцени от края на войната. С времето Арменгол изоставя лекотата на иронията и преминава към естетиката на графичния роман: контрастен туш, дълбоки сенки, композиции като кадри от черно-бял филм. Карикатурата му вече не разсмива, а разказва и обвинява. Хитлер, Гьобелс и Гьоринг се превръщат в гротескни чудовища, изправени пред критичния поглед на свободния свят.
През 1942 г. художникът публикува първата си антология с карикатури „Тези тримата”, а през 1943 – втората, „Според плана”. Сътрудничи и на изданията Message и France: liberté, égalité, fraternité. Над 2000 негови творби обикалят света – от Лондон до Чили, от Хаити до Нова Зеландия.
Освен карикатури и илюстрации, Арменгол създава и скулптури. Най-известният му проект е серията „Братството на човечеството“ – десет фигури, които първоначално украсяват Британския павилион на Expo’67 в Монреал, а по-късно са закупени за град Калгари, Канада, където и до днес привличат туристи.
Изложбата може да се посети лесно – до Музея за каталунско изкуство (MNAC) се стига удобно с Barcelona Bus Turístic, а подробности за билети и актуални събития са достъпни на www.barcelonaturisme.com и на официалния сайт на музея museunacional.cat.
