в. „Монитор“ от 09.07.2005
Германците имат един израз Prügelknabe – момче за бой. Каквото и да стане, все той е виновен.
Борис Димовски е роден в пловдивското село Яврово на 20 октомври 1925 година.
Дълги години е художник в БНТ. През 1990 – 1991 е депутат във Великото народно
събрание, след това е депутат и в 36-ото Народно събрание. Илюстрирал е над 200
книги за деца и възрастни. Участвал е в десетки изложби. През ноември 2003-а
издаде сборника с рисувани умотворения „Време да плачеш и време да се смееш“.
Сега илюстрира фолклорна поредица на българин, който живее в Германия.
– Г-н Димовски, вие бяхте депутат в VII-то Велико народно събрание, в понеделник
започва работа 40-ят парламент. Какъв е съветът ви към депутатите в него?
– Не съветвам никого. Нито искам да псувам и плюя политиците. Аз съм
единственият народен представител, който доброволно се е отказал от
депутатството. И съм огорчен, че оставам самотен в това отношение. Навремето се
оттеглих възпитано и се оказа, че нямам следовници. Защото е неизгодно да
следваш Димовски. В България такъв екземпляр като моя милост, минава за
наивник. Не казвам глупак, но за наивник. Но идват мигове, когато този наивник
излиза прав.
Аз ратувах за Царство България в години, когато като чуят за цар Симеон, пикаят газ
и започват да ме псуват зад гърба. Сега той неутрализира доста неща. Допусна
гафове, но той е все пак възпитан човек. Не съм подходил никога с корист към него.
Ако бях сметкаджия, щях ако не жилище, да имам поне едно прилично ателие. Който
е дошъл включително и Симеон, и посланици, викат: „А, ама нима?“ Защото аз не
съм бил нито със сини, нито с червени, нито с кафяви, нито с жълти. Всичко, което
виждате, аз съм го платил с усилие и труд, а това е мизерно.
Но аз не се нуждая от подаяние, нито от помощ, включително и морална. Уважавал
съм Симеон като издънка на достойна династия. И досега казвам Фердинанд е
изявен голям политик, малко ли е това да владееш 12 чужди езика, питам аз нашите
политици. Кажи ми, че владееш два, за да ти се поклоня. Те и български не знаят. А
Фердинанд при цялата беднотия навремето е събирал полу хоби,
полупрофесионално какви ли не животинки, птици и пеперуди.
Иначе на вас, младите и на обикновените хора ще кажа да не слушате
народоведите и социолозите. Те са чиновници и подмазвачи, най-много да установят,
че народът обича бяло вино с пъстърма или че червеното вино върви с печено.
Народоведите като знаеха много, защо не дадоха сигнал?
– Изненадаха ли ви изборните резултати?
– Не. Резултатът от вота е логичен. А нашите народоведи и социолози напипвали
пулса на обществото. Нищо не напипват, могат само да напипат някое от неудобните
места на човешкото тяло. Явлението „Атака“ не е отсега. На народа му омръзна от
усмихнати политици, усмихнати кметове, усмихнати далавераджии. Това, което ме
възмущава е, че тези, които трябва да се замислят над глобалните проблеми, не го
правят. Вместо това се втурнаха срещу Сидеров. Ще ви дам пример от германския
фолклор отпреди 200 години. Те имат един израз Prügelknabe. Като се натрупа
някакъв негатив, било в квартала, било в семейството, те нарочват един палавник,
хлапак. Prügelknabe момче за бой. Каквото и да стане, все той е виновен. Та и сега Сидеров е prügelknabe. Това не е смешно, а жалко, но аз гледам именно от веселата
страна.
– Какво друго гледате от веселата страна?
– Всеки, който минава за „учен“ или „политик“. Аз ги усещам какви са, без те да ми
казват. Като погледна човек, знам, че той е мерзавец, лицемер. Нарисувал съм
стотици хиляди типажи, и хората като ги погледна, знам какви са. Но от това не
правя капитал, знам, че това е човешка слабост че е крадец, че е женкар. За да се
обуздае негативният човек, трябва да има традиции. Традиции в България няма,
следователно трябва да има закони. И закони няма.
Възмущава ме, че законите ги коват, тези които след това ги ползват. Такъв парадокс
никъде няма. Покровителите на хората, достойни за затвора, са в парламента. И
коват такива закони, че ако вкарат неговия човек, който е престъпник, в затвора, той
да е с много добри условия. Освен добрите юргани и възглавници, да има и врати
отворени, за да може да избяга в щата Юта.
– Кое е най-голямото противоречие днес?
– От времето на Христа си е все едно богати и бедни. Няма други проблеми има
свръх богати и свръх бедни. И вижте, като стане сблъсък как богатите стават
безпартийни. Готови са и безполови да бъдат, само и само да си живуркат. Това е
зловещото.
В България най-големите мерзавци станаха милионери. Този въпрос е съдбовен, но
го подминават, така както се подминава човек, болен от болест, която не трябва да
се популяризира. А през Средновековието, когато някой е болен и дълго не може да
се излекува, изнасяли са го на кръстопът. И който минава, предлага лечение.
– Кой урок трябва да научат нашите политици?
– По достойнство. Те не знаят какво значи достойнство. Нито патриотизъм. Ама какво
се чудим? Като бях в Парламента се оказа, че само аз съм бил войник във военно
време. Две години и половина, и то в картечна рота, а не по щаба. А останалите са
се изплъзвали един се изкълчил, друг го болял гърбът. Затова и няма патриотизъм.
Може ли синовете на едни да ги пращат в Елхово да бъдат удар срещу Турция, ако
тя посегне на България, а синовете на нашите изтъкнати партийни активисти, си
стояха вкъщи.
– Какво първо трябва да свърши новото правителство?
– Трябва ретро. Ретро. В моите детски години нямаше проблеми с турци, с цигани.
Всичко това си беше нормално. Циганите играеха гюбеци, свиреха с гъдулки, караха
мечки. Ние сега мислехме, че като приберем мечките в резервати, за да угодим на
Бриджит Бардо, и няма да има проблеми. По-лошо стана. А когато бях дете, нямаше
такива напрежения. Спомням си, когато ходехме да копаем лозята, минавахме
покрай къщите на цяла махала турци, които после се изселиха. И българите
страдаха повече от турците, че техните комшии си отиват в Турция. Те ни бяха
необходими като съседи, там си оставяхме инструментите за лозята. В големите
жеги те ни приютяваха и ни даваха вода, или пък ние си оставяхме вечерта при тях
инструментите. Бяха отношенията много човешки. Нямаше вътре дали си демократ
или не си. Човек ли си, добре си дошъл. Това го няма вече.
– Можем ли да го върнем?
– Ако се събудят добродетелите или добрите закони, иначе е абсурд. Винаги е имало
мерзавци през вековете, така както е имало богаташи. Богатството винаги върви под
ръка с мерзост, с кражба, с лъжа и измама. То не позволява да има такива добродетели, каквито на нас ни се иска.
– Какъв е изходът, нова революция ли?
– Ние сме свикнали като чуем революция и да станем прави, едва ли не готови за
изненади и за бой. А даже и при превземането на Бастилията, се оказва, че вътре
има само двама-трима затворници. Иначе всичко е съпроводено с множество
пушеци и нападки, надувки. Дай Боже да има революция, но тя ще бъде
преувеличена или изкривена. Спомените на нашите партизани са преувеличени и
надути. В гората отидоха онези, на които не им се учеше в гимназия. А след девети
ни повтаряха нон стоп „подвизите“ им, за да станат легенда.
Революция не може да има. След десети ноември, когато нашите мерзавци обявиха,
че идва демокрацията, това беше заговорът на големите грабители. Големият
грабеж започна тогава и знаете ли защо дадоха свобода на словото? Защото
голямата говорилня заглушава проблемите. И когато се оплете в мрежата на
говорилнята човек се обърква. Така че революцията остава в учебниците.
Портрет на Борис Димовски, изваян от скулптора Георги Чапкънов-Чапа. Двамата бяха близки приятели.
СНИМКА: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА