Шампионът Армен Назарян се жени два пъти за съпругата си Инга, пази историята на живота си в 2000 снимки и отмаря сред картини на Нерон и Златю Бояджиев

Източник : в. „Монитор“ от 02.11.2003

снимка: Личен архив

Когато в далечната 1762-а Паисий Хилендарски отправя вопъла си “О, неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин…”, едва ли е предполагал, че някога един арменец ще се обижда, че не го признават за българин. Това обаче става в началото на XXI век, определян от съвременните умове като време на национално отрицание и разделение. Този човек се казва Армен Назарян, роден е преди 29 години в Арарат и е състезател по борба. От 7 години живее в България и затова време е развял знамето й от върха на почетната стълбица 5 пъти на европейско първенство и веднъж на Олимпиада (отделно има още една олимпийска и европейска титла, но с флага на Армения). А само преди месец стана за втори път световен шампион с трибагреника на България. Днес обаче Назарян с нескрита болка пита: “Защо толкова хора се радват за мен, взимат автографи и ми викат “Най-велики българин си”, а вестниците продължават да ме наричат натурализиран арменец или арменец с български паспорт и замесват името ми в скандали. Аз вдигам българското знаме, това е най-голямата чест. Слушам химна на България. В момента толкова не съм направил за Армения, колкото за България. А вече и български говоря. Вярно, че малко грешно говоря, бъркам мъжки и женски род, но притежавам всичко българско – и възпитание, и дом, и синът ми тук е роден”.

Въпреки, че е малко обиден на журналистите, Назарян продължава доверчиво да ги посреща в дома си заедно с младата си съпруга Инга. Двойката приема посетителите с пословичното арменско гостоприемство. Докато човек се лута из улицата в търсене на дома им, някъде отгоре се разнася глас “Знаех, че ще объркаш, идвай насам”. Две усмихнати глави надничат от прозореца– Армен и жена му Инга. Следва цял ритуал по посрещането. Първо синът им Едмонд започва да танцува, доволен че идват гости, а Инга отрупва масата с кафета, торти и сладки. После вадят албумите със снимки. Те са много важен елемент в живота на семейство Назарян. Оказва се, че шампионът има завидно чувство за отговорност пред историята. “Някой ден поколенията ще гледат. Досега имам 2000 снимки и още правя, всичко по албуми събирам и документирам. Още от Армения, после тук. Имам и от тепиха, и с приятели, и семейни. И от раждането на Едмонд имам. Да видиш как съм ги взимал от родилния дом с “Кадилак”, обявява Армен.

Борецът е класирал фотосите по раздели с вещината на архивар. Особена гордост се прокрадва в гласа му, когато показва колекцията снимки със знаменитости. “Ето, нали виждаш”, повтаря непрекъснато Армен и сочи ту кадър с Царя, ту с Лучано, ту с Гриша Ганчев, ту с Боян Радев. Обективът е запечатал усмихнатия Назарян и в компанията на актьора Армен Джигарханян, на Астор, бившия президент Стоянов, сегашния Първанов, фолк певицата Ивана. Стигаме до снимките със сватбата – те нямат край. Оказва се, че Армен и Инга са се женили два пъти. Първо в Армения – за роднините, и после тук в България. Кум на шампиона е собственикът на “Литекс” Гриша Ганчев.

„Синът ми Едмонд е толкова палав и енергичен, че ще стане спортист. Но сам ще избере дали да е борец или нещо друго“, казва гордият баща. Хлапето е на годинка и девет месеца и вече командва вкъщи.

Докато Инга укротява малкия Едмонд, който междувременно се е качил на масата и заплашва да цопне в шоколадовата торта, успяваш да поразгледаш наоколо. В специална витрина са десетките медали, купи и статуетки на шампиона. Интересни се оказват и стените – по тях са окачени картини и няма как да не разпознаеш майсторската четка на Златю Бояджиев, Димитър Казаков-Нерон и Васил Стоилов. Затрудняват те серия приказни пейзажи на зимни езера, но Армен пояснява, че това са картини от родната Армения.

Назарян обаче още не се е запалил от страстта на друг световен шампион по борба – Боян Радев и засега не смята да прави колекция с шедьоври на изобразителното изкуство.

БЛИЦ ИНТЕРВЮ

Обещал съм трета олимпийска титла, думата ми е мъжка

– Армен, коя е първата ти голяма победа?

– Имаше един момент, в който исках да се откажа от борбата. Не ме взимаха в националния отбор на Армения, бях разочарован. Обаче се борих да поддържам форма, да не отсъствам от тренировките и продължих до края. До момента. Вече 21 години съм на тепиха.

– Кога започна да се занимаваш с борба?

– Бях много палав като малък. 9-годишен ме заведоха на тепиха да тренирам. Влизам в залата и душата ми е борба. Много труд хвърлих да имам цел, да стана олимпийски, световен, европейски шампион. Всички титли имам, даже двойно. И европейски – шест. Общо 17 медала. Сега работя да стана трети олимпийски шампион.

– Борбата повече даде или отне?

– И двете. Борбата е много контузии, много воля, много труд. За свалянето на килограми въобще да не говорим, защото на всяко състезание 10 килограма трябва да сваля. Това не всеки може да го направи. Да сънуваш постоянно, че хапваш нещо, а наяве да пиеш само вода.

-Тогава нищо ли не ядете?

– Не.

– Така не отслабва ли организмът?

– Ами какво да правиш. Това е. Воля! Трябва да издържиш.

– Дойде тук преди 7 години, лесно ли свикна с България?

– Харесва ми. България е християнска държава, а вие, българите – много приличате на арменците.

– Родината не ти ли липсва все пак?

– Липсват ми майка ми, баща ми и близките. Но се виждаме често, защото те идват редовно тук.

– Какви недостатъци намираш в българите?

– Какво е недостатъци?

– Неща, които не ти харесват.

– Ами – интриги. Хората уж говорят хубаво за мен като спечеля титла по състезанията. А като се върна в България, говорят друго. Пишат по вестниците лоши неща за мен и се чувствам обиден. Но не искам да коментирам това. Сега наближава олимпиадата и моята цел е да направя трета олимпийска титла.

– Това ли е най-големият връх?

-Да. Тук в България няма три пъти олимпийски шампион в борбата. Дай Боже, да има!

– Как минава денят на един борец?

– Когато ни предстои състезание, тренираме по три пъти на ден. Правим зарядка в осем сутринта. От 10.00 до 13.00 тренираме. Следобед пак от 16.00 до 18.00. Това е когато сме на лагер. А когато сме в почивка, правим по една или две тренировки на ден. Дойде ли състезание, започваме да гладуваме. И тогава излизаме от нерви. Трябва да се успокоиш, да се бориш първо с нерва, след това с противника на тепиха.

– Как овладявате нервите?

– Трудно. Един гладен човек винаги е нервен. Особено, когато излизаш навън и виждаш как хората хапват спокойно и пият без режим. А ти не можеш да правиш това. Но целта си заслужава – без труд няма успехи. На 29 години съм. От 11 години свалям килограми. По 10 кила хич не е малко. Ако не свалиш, не можеш да се бориш. Защото като свалиш, ти бориш на нервна система. Изисква се чувствителност, хъс. А като не свалиш, ставаш по-бавен, и не става от тебе нищо.

– След състезание как почиваш?

– Вземаш маса и започва едно хапване и пийване. Може би изяждаш и изпиваш толкова, колкото за цялата година го нямаш.

– В живота пак борец ли си или правиш компромиси?

– Трябва да се бориш докрай – и в живота, и в тепиха. Тепихът е един кратък живот, никой не знае колко трае и какви контузии преживяваш. А за живота можеш да се бориш докрай – да имаш една цел, която да стигнеш. Например някой иска да стане кмет, депутат или министър и трябва да се бориш пак.

– Ти не се ли изкушаваш от политиката?

– Не, засега не. Само ще кажа успех. Както животът е борба, така и политиката. Има и победи, има и загуба. Без загуба няма да има победа.

Загуби имам рядко и ги помня. Победите обаче са повече и са най-великите.

– А умееш ли да губиш?

– Не обичам…не обичам. Много гадно нещо. По-лошо е и от сваляне на килограми, ако мога да се изразя така. Не приемам загуба.

-Значи си много праволинеен човек, като набележиш нещо и го постигаш.

– Да. Такъв съм. Това е воля. То от мене вътре идва, може би от родителите ми.

– Какви хора са те?

– Трудолюбиви работници, работеха в заводи. Гордея се, че съм роден в такова семейство.

– Баща ти ли те заведе в залата?

-Не, брат ми. Ние сме четирима братя и една сестра. Големият ми брат осем години тренираше и спря. Каза ми следната приказка: “От семейството един да стане спортист и да го познават като спортист. Друг може нещо друго да стане.”

-Навремето биехте ли се с него?

– Не, той е по-голям и в по-горна категория. Не сме се били, не сме се карали, а сме се борили като братя.

– За какво мислиш на тепиха? Само за противника или и някои други неща?

– Някои други неща мисля. Цял народ гледа, трябва да успея. Щото сме свалили толкова килограми, дошли сме на състезание и трябва да вземем медал. А какъв ще бъде цветът му – вече зависи от случая. Никой не може да каже, че 100-процентно ще стане шампион. Това много малко хора могат да го кажат. Например аз преди световното обещах, че ще стана шампион. И го направих. Държа си на словото. Трябва да си много уверен, за да кажеш това нещо.

– Коя е най-голямата ти победа в личен план?

– Разбира се семейството. Щом създадеш семейство, това е за цял живот. А борбата – днеска има, утре няма.

– Вярно ли е, че познаваш Инга от много време?

– Да, от много малка. Тя беше мъничка тогава. Носеше поднос с медалите и нали момичетата много бързо растат. След Олимпиадата като я видях, и веднага я взех. Тя е толкова възпитана в семейни традиции и аз съм много радостен, защото съм взел момиче, което умее и да готви, пере и чисти. Освен това познава характера на бореца. Не всяка жена може да издържи един борец. Нали сме по лагери и състезания и често отсъстваме през годината.

– Тя лесно ли се съгласи или трябваше да я убеждаваш.

Както реши да се омъжи за мен, така трябва да живее с мен. Където и да е, тя е с мене. И ще продължи да бъде.

-Помагаш ли в домакинството?

– Когато съм вкъщи. Какво да помагам? Това е женска работа. Аз мога само да играя с детето, пазаруване. Може да се наложи нещо тежко да повдигна.

ПОЧЕТНА СТЪЛБИЧКА

ВИЗИТКА

-Роден: 9 март 1974 в Арарат (Армения)

– занимава се с борба от 1982, пръв треньор му е Роберт Асевян.

– става български гражданин с указ на президента Петър Стоянов през май 1997

Медали: откакто е в България е спечелил 11 медала (7 златни, 1 сребърен и 3 бронзови). В колекцията му блести олимпийската титла от Сидни заедно с 2 световни и 5 европейски златни медала. Във витрината му има 3 бронзови медали от шампионати на планетата и 1 сребърен от първенство на континента. От 2 години не е напускал победен тепиха.

Медали от Армения: – 1983 г. печели първия си златен медал в – от градско първенство. През 1992 г. извоюва първия си медал – бронзов от европейско първенство за младежи, а следващата става световен шампион при подрастващите. 1994 г. е първи и при младежите, и при мъжете в Европа. За родината си Армения печели европейска титла и в Безансон 1995, но върхът му е олимпийската титла в Атланта 1996 г.