Преди да погледне скалата на Рихтер, сеизмологът свири парчета на Джими Хендрикс

публикувано през юни 2012 г.

В земните трусове някои виждат страх, други – поезия. За Емил Ботев обаче сеизмичните вълнения са житейска проза. Наблюдава ги повече от три декади и когато останалите са в паника от люшкането на света около себе си, той вътрешно танцува. Отброява наум секундите разтресено време и чака финала. За да иде в кабинета си в Геофизичния институт на БАН и  разгледа линиите, оставени от енергията на земята в сеизмограмите. В последните дни това му се случва твърде често – от две седмици насам апаратурата на института е регистрирала над 500 труса, а хората са усетили около 40 от тях, уточнява специалистът.

Всеки път, когато магнитудът мине 3,5 по скалата на Рихтер, Емил Ботев е в епицентъра на медийния интерес. По собствените му думи

засадата от камери и микрофони го невротизира.

Земетръсите обаче задължават и ученият държи изгладена риза на стола в кабинета си. За всеки случай – не се знае кога пак ще се наложи да влезе в амплоато на медийна звезда. Ботев не крие надеждите си, че покрай тв изявите му някой може и да обърне внимание на проблемите на Института. С невъоръжено око се вижда, че те са от финансов характер – дограмите са от времето, когато България строеше развития социализъм, мазилката – издайнически излющена. Сеизмолозите обаче не хленчат. Вместо това влизат в ролята на психотерапевти.

„Земетресенията не бива да се вземат прекалено на сериозно. В тази обстановка е по-важно хората да запазят чувството си за хумор и да си представят, че животът им тече”, обяснява сеизмологът. Самият той

посреща пернишката вълна в леглото си на 12-ия етаж.

„Сградата ни е 16-етажна и се клатушкаше с голяма амплитуда. Даже не можах да се уплаша. Когато човек вече е преживял подобни събития, има тренинг, а все пак и това ми е работата. В онзи момент не мислех, че епицентърът е толкова близо. Приличаше на въздействие от по-далечен трус”, спомня си Емил Ботев.

Макар мозъкът му да е анализирал хиляди сътресения на земните недра, в действителност сеизмологът не е преживял кой знае какви катаклизми. Най-яркото му усещане е именно от един часа през нощта на 22 май. Родните експерти обявиха явлението за земетръса за необичаен и изненадващ, а по отношение на Емил Ботев той се оказа и знаков. Именно докато отшумяват земните вълни ученият стана професор.

„Едва ли съм от най-амбициозните хора, които сте срещали. На Запад повечето колеги получават тази титла на трийсет години, аз – чак сега”, обяснява последователят на Рихтер. Минути по-рано е проявил излишна скромност с твърдението, че не се смята за учен на световно ниво. Фактите обаче говорят друго. Новоизпеченият проф. Емил Ботев е автор на 188 труда по сеизмология като поне стотина от тях са цитирани в чуждестранни издания. Самият той отбелязва като постижение монографията си „Геодинамичен потенциал на територията на Средните Балкани”, писана докато е на работа в Италия.

За диалозите му с трусовете

е виновна специалността Физика, която завършва в Софийския университет. „Още в 9 клас бях решил да кандидатствам Физика. Математиката винаги ми е вървяла, ходех по олимпиади и имах късмета много бързо да решавам задачите”, връща лентата назад сеизмологът. След Университета кара докторантура в Москва и Ленинград. После се връща в България. Едва преди петнайсет години се задържа за по-дълго в чужбина – работи една година в Североизточна Италия. „Там се случи едно земетресение с магнитуд 4, недалеч от Венеция. Беше през нощта, а по това време аз бях в сеизмичния център в Удине – градче на около 40 км от Венеция. Бях останал да нощувам там, защото имах работа. И докато дойдат титулярите се наложи аз да давам информация на хората. Но така и не научих италиански и им обяснявам на английски”, спомня си проф. Ботев.

След трийсет години изучаване на трусовете ученият е заприличал на хирург. „Когато по телевизията чуя новина за наистина катастрофално заметресение – с магнитуд 8 или 9, не изпитвам чувство на съжаление или някакъв творчески импулс непременно да изследвам катастрофата. Усещането ми не се различава много от това на лекарите, които не реагират емоционално на болести от смъртоносен характер”, признава проф. Ботев.

Подобно изказване говори за победа на рутината в професията. Превъзходството на опита над емоциите в работата обаче не е превърнало сеизмолога в сухар. Напротив, той се очертава доста интересна личност, но за да го разбереш трябва време. На първо четене излиза чувството му за хумор. Професорът уж го държи във вътрешния джоб на душата си, но то изскача непрекъснато – най-често във вид на самоирония или мила, хаплива забележка по адрес на близки хора. „Невротик е основното ми качество. А според жена ми, с която сме заедно вече 36 години, и единствено. Стандартен жител съм на планетата Земя, а не човек, който може да бъде герой на литературата и изкуството”, изстрелва той през смях на поканата да напишем очерк за него.

Приятелите му с охота разказват как на младини бил футболна надежда и сред малцината в София, събрали пълна колекция плочи на Джими Хендрикс. Бил даже и поет с китара! С днешна дата обаче професорът отрича. „Свирех на китара не повече от десет песни, за да правя впечатление в компании. Поезията ме влечеше, правих опити да пиша песни. Но от това не е останало нищо, освен едно изречение, което години по-късно срещнах в стиха на наш известен поет…А за тавите на Джими Хендрикс – наистина ги имах всичките. Бях много популярен с тях, защото навремето нямаше достъп до музика и ние намирахме начини да си я доставяме. Обикновено от Югославия. Ходехме до там и си доставяхме такива плочи. Сега обаче не мога да слушам друго след като има такива фантастични произведения на симхоничната музика. Е, все пак с удоволствие слушам и Джими Хендрикс”.

Каре

Гордее се с прогнозата за Стражица

През 1979-а българските сеизмолози представят проект за сеизмичното райониране на страната.  „Имайки предвид историческата и статистическа сеизмичност на Централна и Северна България, бяхме предположили, че е възможно да се случат по-силни земетресения в Горнооряховската зона докъм Попово”, разказва ученият. През 1985-а Гражданска защита провежда учение във Велико Търново как да действат при силен трус. Учените залагат като епицентър североизточно от Стражица и магнитуд  5,7. „Първоначално искахме да заложим магнитуд 6 и шест и нещо, но го намалихме ,защото иначе трябваше да участва по-голям контингент в тренировъчните аварийно-възстановителни дейности. Затова сложихме 5,7”, разказва проф. Ботев. Година по-късно – през 1986-а Стражица и Попово са разлюляни от силно земетресение със същия магнитуд. „Хората ни казваха: „Не ви е срам! Вие се за затвора, защото сте знаели сте, че сте стане, а не сте казали!”. А това съвпадение беше чиста случайност, но и гордост за сеизмолозите, че са го предвидили.

каре

Родословно дърво

Макар фамилията му да е Ботев,  проф. Емил Ботев няма общ корен с поета. Единственото общо е, че прадядо ми и дядо му са били учители, какъвто е бил неговият баща. Предците на учения са от софийското село Априлово. „Навремето дядо ми Григор организирал селска кооперация, която имала два магазина в София и така продавали стоките си. А той се преместил тук”, разказва сеизмологът.

По-популярна личност от фамилията на учения е Иван Ботев, който през 60-те години е бил директор на Химическите заводи в Девня, а след това и на завода в Кремиковци.

 Може би е свързана с онова ,което е над нас в духовен план и то е решило да ни покаже, че мислите и духоните желания на хората и опитите да моделират по някакъв начин развитиетхо на материалната сфера, не са безопасни. Когато човек си мисли, е възможно да му се случи.

БЛИЦ

Вярвам в душата, не в кариерата

• Проф. Ботев, между картите със сеизмична активност държите икона. Вярващ ли сте?
• Да. Имам тотално духовно отношение към живота ,без да съм привърженик на  ритуалите и редовните посещения в съответните институции. Считам, че душата, самосъзнанието на човека са безсмъртни. Считам, че има тотален информационен контрол върху развитието на цивилизацията и отделните нейни клетки като човека, който пък е имитация на целия космос. Най-важното в живота на човека са неговите душевни качества. Никога не съм абсолютизирал кариерата и научното развитие, ако те водят до компромиси с морално духовната част от живота на човека.

• Какво ще кажете на онези, които цитират Петър Дънов, че земетресенията са заради натрупани лоши мисли на хората в съответния район?
• За да се оценят устоите на едно съждение, първо трябва да се види вярна ли е фактологията. Точно около София и Перник стават много малко земетресения в България. А у нас, сравнено със съседните ни страни, стават още по-малко трусове. Ако подобна логика е вярна, то какво излиза – че в Централна Гърция хората трябва да се самоубиват на всеки пет минути, защото земетресенията са много повече и много по-силни оттук. А какво да кажем за Япония, където земетръсите са супер катастрофални? Вярно, чували сме за Якудза, но познавам много хора, които са били в Япония и казват, че тя е на светлинни години напред и хората там са изключително внимателни и любезни и хиляда пъти ще ти се усмихнат и поклонят в един разговор.