„Ако Паметникът на съветската армия остане, надписът трябва да бъде променен“

Историкът доц. Владимир Станев: Примитивно е да се класират събитията по дати и значение. Възможно ли е Априлското въстание без Левски? А Левски без Раковски? Раковски без Паисий? Така ще стигнем до Аспарух

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/АРТОТЕКА

Доц. д-р Владимир Станев е преподавател в катедра История на България в Софийския университет. В първата част на интервюто – „Септемврийското въстание – бунт по поръчка” https://artoteka.bg/septemvriyskoto_vustanie/ , той разказва за причините и последиците от драматичните събития през септември 1923 г. Освен за случцилото се преди век, потърсихме мнението му и по актуалните въпроси за националния празник на България и Паметника на съветската армия.

– Доц. Станев, сред темите на деня е и Паметникът на съветската армия. Сякаш стана традиция в навечерието на избори дебатите и тонът, свързани с нея да се изострят. Вие как приемате монумента?

Владимир Станев

– В доста шизофренична позиция съм към Паметника на съветската армия, който някои наричат Монумента на окупационната Червена армия. Като историк не мога да подкрепя бутането на паметници, защото добра или лоша, това е памет. Отбелязва някакво събитие в нашата история, а не бих искал да се превърнем в талибаните, които взривяха статуи на Буда, защото не били мюсюлмански. Ама това, че били на 2000 години, тях не ги интересува. Всеки режим, ако почне да бута паметници на предишния, то няма да остане нищо.

От друга страна, като човек, смятам, че този паметник няма никаква естетична стойност. Като гражданин, не мога да подкрепя този паметник.

– Защо?

– Надписът на Паметника на съветската армия е основният проблем. Ако паметникът остане, то надписът задължително трябва да бъде променен. Не мога да се сетя коя от думите изобщо е вярна. Да започнем с това, че през 1944 г. няма Съветска армия, по това време тя е Червена армия. Второ, „освободителка” – освободителка от какво? В България реално фашизъм на власт е нямало, историците са почти единодушни по този въпрос. Така че няма как да освобождава от фашизма, тъй като го няма. Плюс това, когато Червената армия навлиза в България, тук управлява демократично правителство на Константин Муравиев. Вярно, че то не е избрано, но очевидно не е фашистко и не е прогерманско. Антиеврейските закони са спрели да действат още при предишното правителство на Багрянов. Правителството на Муравиев разпуска жандармарията, спира изпълнението на смъртни присъди и обявява политическа амнистия, разпуска Народното събрание, принуждава Богдан Филов да си подаде оставката като регент. Прави много неща и то с цел смекчаване на нравите и политическата ситуация в България. Така че да изтъкваш като принос, че Червената армия те е освободила от едно демократично правителство, ми се струва доста чудновато.

В страната се настанява чужда армия и не случайно се говори за окупация, тъй като България плаща милиарди левове за издръжката на тази армия. И то в много тежко в чисто стопански план време, когато хората почти няма какво да ядат, но огромни средства и материали отиват към тази чужда армия.

При това е очевидно, че далеч не целият „български народ“ е „признателен“, така че и тези думи от надписа са неверни… Признателни са тези, които Червената армия поставя на власт.

– Мнозина от защитниците на паметника изтъкват като довод, че България трябва да е признателна на СССР, защото не губи територии след Втората световна война.

– Това е изключително елементарен поглед върху нещата. България не е призната за съвоюваща нито от Съветския съюз, нито от Великобритания, нито от САЩ. Нашето участие в последната част на войната не се изплаща по никакъв начин, не е признато. Тоест, да кажеш, че ние заради това сме получили нещо, след като никой не ни го признава, е малко странно. Второто, което е, всички знаят, е че България е в съветската зона. През октомври 1944 г., войната тече и Сталин и Чърчил си пишат на салфетката „Толкова проценти за мен в Унгария, толкова за теб.” Всички знаят, че България е в съветската зона, така да се каже – клиент е на Съветския съюз и е логично той да я подкрепя. Така Съветският съюз отбива опитите на гърците да получат териториални придобивки, които англичаните подкрепят, тъй като Гърция пък е техен клиент. Това е заслуга на Москва, не може да се отрече. Но пък от Москва предлагат София да даде Пиринска Македония на Тито, а той да върне Западните покрайнини. Да, наистина излизаме от Втората световна война с увеличение на територията, защото през 1940 г. сме си върнали Южна Добруджа. Румъния също е в съветския блок. Само че тя е воювала срещу СССР и то активно е воювала, така че трябва да бъде наказана. Затова да се твърди, че ние, благодарение на Червената армия, не сме загубили нещо, е доста пресилено. Да не говорим, че паметникът не е костница по простата причина, че Съветската армия няма срещу кого да воюва в България, германците са се изтеглили още в края на август. Така че ти да влизаш в България и да твърдиш, че е за да гониш германците, не е вярно. Това се прави най-вече, за да се установи просъветски режим. Червената армия не воюва срещу българи, има починали червеноармейци най-вече от болести, има натровени с метилов алкохол в Бургаско, има и случай, когато се отдават на грабежи и собствените им командири ги разстрелват за назидание. Но това не е в бой и не са погребани под този монумент. Така че надписът е задължително да бъде махнат.

Има и възможност за различно тълкуване, което не знам защо хората не са забелязали до момента: „На армията освободителка от признателния български народ” – може да се тълкува като признателност за освобождението на Европа, не на България. Това още никой не го е изтъкнал. Но мисля, че не е такъв замисълът, когато паметникът е правен.

– Вие бяхте сред хората, преложили 24 май да бъде обявен за национален празник. Какви бяха доводите Ви?

– С колеги историци от Софийския университет, БАН, университета във Велико Търново и от други институции, доста дълго обсъждахме въпроса за националния празник. Очевидно е, че 3 март не става за национален празник. И то не защото не го харесвам, за мен не е никакъв проблем да кажа, че Русия е освободила България и това си е факт. Но България липсва на своя собствен национален празник. Това е неприемливо, а противопоставянето се ожесточава с всяка следваща година. Да не говорим, че има хора, които на трети март развяват на Шипка руски знамена. Можеш да обичаш Русия, но на националния празник трябва да се развява само българското знаме, поне такава е моята теза. Някои хора се опитаха да извинят, че не било руското, а Самарското, но аз знам много добре как изглежда Самарското – не е то. Това е проблем. Очевидно е, че този ден разделя българите, а идеята на този празник е да ги обедини. И без това сме разделени през останалите 364 дни, нека поне на този ден да сме обединени, а то става точно обратното. Смисълът на един национален празник е да отбележи някакво значимо постижение на нацията, нещо което тя е сътворила със свои сили. А 3 март не е такъв случай – по-скоро на нас нещо са ни дали.

Странни са ми хората, които твърдят, че България започва от трети март – нищо подобно няма. Военните действия в Руско-турската война завършват по-рано – с Одринското примирие на 19/31 януари 1878 г. Самата война завършва с Берлинския договор през юли. Не случайно договорът от Сан Стефано е прелиминарен, тоест – предварителен. За самите руснаци е било пределно ясно, че това, което те правят, ще бъде променено. Както и става в Берлин.

Четох някакви самопровъзгласили се за консерватори, че трети март отбелязва българската мечта. За първи път чувам за национален празник, който да отбелязва мечта. В края на краищата Санстефанският предварителен договор не се е реализирал нито за един ден, наистина е мечта. А и не бива да забравяме, че той ни противопоставя на всички останали балкански народи, с изключение вероятно само на Босна и Херцеговина. Така че 3 март е дата, която нищо не е променила. Но пък опитите да бъде постигната тази мечта са стрували на България пет войни, две национални катастрофи и стотици хиляди загинали българи…

Като говорим за начало на българската държавност, това става в Берлин, което не е особено подходящо за символ. Реално българската държава започва изграждането си преди 3 март 1878 г. и продължава много след това. Това не е като раждането на дете, на определена дата, а продължителен процес, при който се изграждат институции, обучават се хора, конституция се приема, избира се княз и т.н.

По тази причина аз подкрепих предложението за 24 май. Сещам се за една глупост, изказана от Костадин Костадинов, който заяви веднъж, че ако не бил 3 март, 24 май нямало да го има. Нужно е да го подсетим, че денят (тогава е 11 май, по стар стил) се отбелязва от 1851 година от Найден Геров в училището в Пловдив, т.е. много преди да има 3 март 1878 г.

Малко примитивно ми се струва да се подреждат събитията по дати и значение, като в някаква хронологическа ранглиста. Чувал съм призиви за национален празник да обявим 20 април – начало на Априлското въстание. Аргументът е, че без това въстание е нямало да се стигне до Руско-турската война, съответно – до 3 март. Ако тръгнем по тази линия, можем да продължим почти до безкрайност: Възможно ли е Априлското въстание без Левски? А Левски без Раковски? Раковски без Паисий Хилендарски? Така постепенно ще стигнем до Аспарух… Жалкото е, че не знаем датата на основаване на негова България, то и годината е дискусионна. В такъв случай предлагам национален празник да ни е Големият взрив, защото без него изобщо нямаше да ни има. Лошото е, че и тук не знаем датата, но можем да си насрочим произволна такава чрез допитване до нацията – за предпочитане някъде в късната пролет или ранната есен, за да е хубаво времето, но да не е много горещо или студено. Хем ще си начешем крастата и за референдуми. Факт е, че 16 април – приемането на Търновската конституция, не е популярно. Независимостта също не е много популярна, хората изобщо не знаят за какво става дума, така че от тази гледна точка не е много подходящ за национален празник. Остава Съединението, което е добър случай, защото наистина българи сами извършват нещо. Лошото в случая е, че то засяга само хората от Северна и Южна България. Къде остават българите от Македония, Одринска Тракия, Нишко, Северна Добружда, а защо не и Бесарабия? Тоест, приемем ли 6 септември, който ми е любим празник, изключваме много българи, особено българите по света.

– И срещу 24 май обаче се чуват силни гласове?

– Има много сериозни гласове срещу 24 май за национален празник, като се започне от това, че Кирил и Методий са византийски служители. И освен това не са изобретили кирилицата, а глаголицата. Тези неща са факт, но тръгнем ли по тази линия – щом са византийци, не стават, няма да стигнем доникъде. Не кой да е, а българската средновековна държава спасява и приютява учениците на светите братя, дава им възможност да развиват дейността си и да направят кирилицата, която се утвърждава в България и от тук се разпространява сред други славяни.

– 24 май се празнува ив Русия, и в Северна Македония, не се ли притеснявате от изостряне на отношенията и на тази плоскост?

– Няма да има противопоставяне. Правейки 24 май свой национален празник, на практика изземваме техните претенции. Съмнявам се, че повече ще слушаме такива глупости, каквито Путин периодично говори, че тръгнала азбуката от Северна Македония или на други руски представители, че руснаците са дали азбуката на българите и т.н. Напротив, това е хубавото на 24 май, че е празник, който се отбелязва в много други страни, а ние го правим наш собствен и неоспорим.

– Правим празника на просветата национален, а в същото време бюджетът за култура е 0,4 процента…

–Ние от политика добро не сме видели и това е една от причините точно политиците да не желаят 24 май за национален празник. Те искат да е нещо свързано с политическо събитие. А иначе трябва да се изправят на 24 май и да говорят за наука, за култура и за образование. Което, първо не им е силата, второ ще трябва да обясняват защо в останалите 364 дни от годината те не са направили нищо за същите тези култура, наука и образование. Затова и се бунтуват срещу идеята за 24 май като национален празник.

Елена Кръстева

Learn More →