Тихомир Тодоров не рисува с бои, а с метална нишка

Автор: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

в. „Монитор“ от 31.01.2015

Кон, чийто устрем пробива стена – такава пластика посреща гостите на Тихомир Тодоров в къщата му в Симеоново. Сглобена е от тел и метал и привлича като магнит погледите към двора на художника. А там е навалица от нестандартни произведения на изкуството – като колосална фигура на цар Калоян, бик, сякаш излязъл от картина на Пикасо, дракон, който аха и ще полети, птици… Всички, направени от черна тел.

Засега Тишо, както го наричат приятелите, не е много известен на широката публика у нас, но творбите му впечатляват. Няма как да е иначе, защото у нас няма друг телен художник. Изключи-телен художник, който създава светове, докато слуша „Походът на валкириите” от Вагнеровата „Валкюра” или „Кармина Бурана” на Карл Орф.

На широкия бар плот в кухнята си Тодоров е разположил Дамата с кученцето, а до нея музикант надува тромпет. Галерията от образи по стените пък ни среща с Исус, богомолци, събрани в един мъжки череп, барабар с магарето си, гълъби, цигуларка. И още, и още.

Картините са правени бързо, но мислени дълго. „Всичко е в ума ми. Никога не ги рисувам предварително, защото се дразня. С молив е лесно, мога да направя сенки, но с телта съм ограничен. И ако първо ги рисувам, много ще се ядосвам, защото винаги ще са по-близо до идеята ми, отколкото като ги правя с тел. Все още се мъча, не мога да постигна ефекта с една линия, тя винаги трябва да е докосната от друга, за да се държи”, честно разказва Тишо.

Първата картина от тел „нарисувал” преди пет години. Подарил я. Втората също отишла за радост на близък човек, както и третата, и четвъртата. В един момент дошли и продажбите, след това изложбите. Досега Тодоров е участвал в четири, последната преди няколко месеца на джаз фестивала в Банско. „Тя беше най-силната, доста неща продадох предимно на чужденци”, разказва художникът.

Звучи парадоксално, но Тодоров никога не е учил рисуване – поне така твърди. Преди да направи първата си картина от тел, правел украса за кашпи от ковано желязо.

„Смятам се за художник, да. Но само от изкуство не мога да живея. Затова продавам акумулатори, ходя да разнасям и нотариални покани”, разказва с днешна дата Тихомир. Преди петнайсетина години, когато все още е далеч от арта, служил в полицията. Сега споменава тези подробности мимоходом, защото смята, че по-интересни от тях са произведенията му. Има право.

Попаднете ли на негова картина или пластика, тя ще върже ума и сърцето ви с тънка, но здрава нишка – като стоманената тел, от която прави творбите си.

Така се е случвало и с известни лекари, и с юристи, и с мастити бизнесмени. И със средностатистически жител на Лом, който харесал картина на Тишо на последния джаз фест в Банско. „Помоли ме я да му я запазя и всяка седмица ми звънеше. Извиняваше се, че се бави и всеки път казваше „Аз съм от Лом. Аз съм от Лом”. Чудех се защо го споменава и накрая го попитах. Отвърна: „Много сме бедни, бе господине, много сме бедни”. Оказа се, че два месеца събира пари, за да ми плати. Дадох му картината за 200 лева вместо за 400, а той каза: „Много се извинявам, че отнемам от изкуството”, разказва човекът, способен да обърне една тел в изкуство.