Как балерината Десислава Стоева става любимка на Скандинавския полуостров

Източник : „Монитор“ от 29.11.2014

Автор: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Балерина – риалити звезда? Докато в родната тв джунгла борба за надмощие водят екземпляри като Людмила Захажаева и Тачо, то на Скандинавския полуостров един от най-гледаните тв формати стъпва на пръсти след балерината Десислава Стоева – първа солистка на Шведския кралски балет и на Финландския национален балет.

„Там хората много се интересуват от това изкуство и шоуто „Животът в Операта” се излъчваше по първи канал на Шведската национална телевизия в продължение на пет седмици по един час. Камерите показваха какво се случва зад кулисите – репетиции, костюми, проби, кастинги, целият стрес. Снимаха премиерите на „Жизел” и „Ромео и Жулиета”, в които танцувах. Отделно ме следваха навсякъде и извън Операта. За тях беше много интересно, че съм от България, показаха как връзвам мартеничка на дървото, обяснихме обичая…”, разказва Десислава.

Да си любимка в Швеция или Финландия, когато си балерина, не е трудно – там уважението към тази професия е впечатляващо, казва българката. На 26 години тя вече е изтанцувала необходимите па де дьо и фуетета, за да стои в центъра на вниманието и на публиката, и на критиката. Освен средностатистически потомци на викингите сред почитателите й е и шведската кралица Силвия. „Дойде при нас след едно представление на „Лебедово езеро”. Каза ми: „Ти си много красива балерина и ме правиш много щастлива. Кога ще мога да те гледам пак?”, навлиза в детайли българката.

От новия сезон тя сияе на сцената на балета в Хелзинки в операта на Чайковски „Евгений Онегин”. „Минах през много труден кастинг за ролята, но спектаклите ми бяха много успешни и получих много хубава критика във вестника. Писаха, че съм Кристална Татяна и че съм изиграла образа чудесно”, с нотки на гордост съобщава грацията. В момента тя се подготвя за мечтаната от години роля на Китри в „Дон Кихот”.

Защо въпреки аплодисментите и признанието Десислава Стоева скочи от сцената на Шведския кралски балет и се приземи в Хелзинки, четете в настоящото интервю.

– Деси, защо се премести във Финландския балет – в Швеция имаше всичко – и главни роли, и пожизнен договор?

За жалост директорът на Шведския кралски балет реши да промени репертоара на трупата и да заложи на модерните неща, а аз държа на класическия балет. В Швеция има 4-5 модерни трупи, но само нашата играе класически балет. Хората обичат именно класическия балет. Имах много дълги разговори с директора, не му беше приятно, че си тръгвам, защото това, че някой не е щастлив под ръководството му, не говори добре за него. Взех си неплатен отпуск и заминах за Хелзинки. Мястото ми в Стокхолм се пази три години и мога да се върна по всяко време. Сега гледам репертоара година за година и ако не ме удовлетворява, ще танцувам на други сцени. За мен е важно именно това – да танцувам ролите, които харесвам.

Освен теб напуснаха ли други балерини?

Той уволни петнадесет човека, други напуснаха, трети излязоха по майчинство. Аз бях в борда на профсъюзите и се опитвахме да водим борба. Но с този директор не се получи, обясниха ни, че можем да имаме претенции само по отношение на решенията, които се вземат относно часовете за работа, заплатите, условията на труд, но не и да се месим в репертоара и художествената политика. Но всяко зло за добро. Разпратих сивито си и получих покани от Норвегия, от Хонконг, Финландия. Избрах Хелзинки, защото е близо до Стокхолм, където живях толкова години и където остана годеникът ми. Трупата на Финландския национален балет е огромна – 90 души! В Шведския са 65. Бях приятно изненадана, че в Хелзинки балетът продава много повече билети от Операта. Публиката е впечатляваща – виждаш как замръзват на минус 20 градуса, пристигат с грейки, но влизат в Операта и слагат токчетата. Мъжете са в костюми, жените с вечерни рокли, лее се шампанско. Изобщо там да отидеш на балет е изживяване.

– Каква е заплатата на балетистите спрямо останалите професии?

– В Скандинавия тези неща са уредени. В Швеция дори обикновена касиерка в супермаркет взема хубава заплата. Хората са го изчислили – заплатата трябва да ти стига за наем, за дрехи, за храна – за месец. Ние, танцьорите, вземаме хубави заплати и колкото повече танцуваш, вземаш като бонуси. Така е навсякъде. Там чувстваш сигурност, не само балерините са така. Като цяло хората са спокойни, няма го стресът, че парите няма да ти стигнат и ще останеш гладен. Няма бедни. Естествено, има хора с много по-ниски доходи, които живеят в по-далечни райони, но всичко е изчислено така, че да им стига – там цените са по-ниски.

Във Финландия е горе-долу същото. В Хелзинки стандартът е много висок. Театърът ни е огромен, новопостроен и всичко вътре е много красиво. Залите са разкошни, подовете – прекрасни. Обръщам внимание на пода, защото е много важна част от живота на танцьора. В Операта в Хелзинки настилката е специална, омекотява приземяването и в същото време те оттласква. Може да изглежда глезотия, но балетистите ще ме разберат. Те знаят какво означава твърдият под – постоянни болки в коленете.

САМО ФАКТИ

– Първите си стъпки в балета прави в школата на великата Красимира Колдамова. Дебютната й роля е на снежинка, която се върти в кръг. По онова време е на 4 години. „Извадих късмет, защото попаднах и в нейния клас в хореографското училище. През тези девет години ми беше като втора майка – толкова добре познава всяка черта от характера ми”, разказва Стоева. Менторката продължава да следи изявите й, но дистанционно. Когато си идва в България, Деси й носи DVD-та със записи на изпълненията си и слуша коментарите.

– 16-годишна печели бронзов медал от Международния балетен конкурс във Варна.

Когато е на 19, печели кастинг за място в трупата на Шведския кралски балет. За седем години там извървява пътя от кордебалета до първа солистка.

От края на миналата година танцува във Финландския национален балет.

Покрай танцуването открива и мъжа на живота си – балетмайстора Ивайло Вълчев, който е в Шведския кралски балет.